През 2012 г. Университета на Уисконсин получава като дарение един SLS 3D принтер – Sinterstation 2500. За отрицателно време машината променя динамиката на академичния живот, като се оказва притегателен център за студенти и преподаватели от коренно различни дисциплини. 3D принтиращата технология неочаквано ги вдъхновява да работят в екип. Както казва един от директорите на Центъра за полимерно инженерство, проф. Тим Осуалд: „SLS принтерът се превърна в катализатор за нови идеи и възможности. Възможностите на тази технология провокираха редица интердисциплинарни колаборации и нов начин на мислене сред всички нас. А това е наистина страхотно.”
Sinterstation 2500 е масивен индустриален 3D принтер – по-голям от лек автомобил, но не по-скъп от Aston Martin. Разработен е за масово производство на части със сложна геометрия и е способен да създаде обекти, с които не би могла да се справи никоя друга технология. Подобна функционалност е идеална за образователни институции и, както показват последните събития в Университета на Уисконсин, резултатите не закъсняват.
Една от най-интересните колаборации възниква, когато студентът Уилям Акуайт попада на видеопрофила на незрящо момиче от Катедрата по музика. Както всички музиканти с нарушено зрение, Йиджи Ким свири основно по партитури, преведени на Брайловата азбука. За съжаление, Брайловата система няма как да предаде цялата комплексност на нотните листове, а това неминуемо затруднява обучението на музикантите с намалено зрение. Ето защо Ким решава да създаде нейна собствена система, чрез която да отпечатва релефно директно нотния лист и по този начин да получава повече информация за музикалното произведение, без да усложнява прекомерно Брайловия код.
На Акуайт му хрумва как може да помогне на Ким да постигне още по-детайлни нотни листове за нейната специализирана система, като използва възможностите на SLS 3D принтера. Със съдействието на проф. Осуалд той представя идеята си на Ким. А тя приема предложението с ентусиазъм.
„Ким прояви интерес и определно беше въодушевена от потенциала на колаборацията”, казва Акуайт. „Не ставаше въпрос просто да направим прототип за нея или за Катедрата по музика. Това е наистина съвместна разработка, в която ние установихме тясно сътрудничество с Ким, за да вникнем в нейните нужди и да намерим решения заедно”.
Новият метод за производство на неподвързани ноти може радикално да промени нивото на достъпност в музикалното образование. Чрез 3D принтиращата технология всеки незрящ музикант би могъл да чете същите партитури, които зрящите възприемат визуално. Осуалд и Акуайт са събрали цял екип от студенти, които работят върху създаването на новите нотни листове.
След дипломирането си Ким се връща в Южна Корея, но продължава да консултира и следи в детайли процеса. Когато екипът на Осуалд създаде нова 3D принтирана версия на музиката на Ким, те дирекнто ѝ я пращат за проба. Тя връща коментар за качеството на повърхностите и прецизността на триизмерното възпроизвеждане на нотите, след което студентите на Осуалд се хващат отново на работа, за да подобрят още и още процеса.
Разбира се, неподвързаните ноти за незрящи не са единствената уникална колаборация, която се случва в Университета на Уисконсин. В ход е и проект на студент по екология, който се съюзява с колега от машиностроенето в изследователска работа, експериментираща с 3D печат върху текстил. А съвсем наскоро учен от катедрата по Медицина и обществено здраве е потърсил съдействие от Осуалд и неговите студенти за разработване на бърз и лесен процес за 3D принтиране на вътрешни органи на пациенти, който да подпомогне предоперационното планиране.
Източник www.3dprintingindustry.com