В нашето уикенд четиво за седмица обръщаме внимание на два интересни проекта, в които адитивно производство, архтитектура и въображение влизат в удачна комбинация, за да ни покажат поредните големи възможности на технологията.
/Christian Kerez, Incidental Space, photo by Oliver Dubuis/
В своето поредно издание Архитектурното биенале във Венеция (28.05 – 27.11.2016) задава важни посоки на дисциплината особено в нейната социална и обществена роля. Швейцарският павилион в Джардини решава да интерпретира темата Reporting from the Front със своеобразна инсталация, която е както атрактивна, така и интуитивна за възприятие. Авторът на интерактивната инсталация Кристиян Керез цели да изследва възможностите – както като техническа осъществимост, така и като поставяне на граници на собственото ни въображение – за това как да мислим за архитектура, как да я ползваме и как да я изграждаме. Конструкцията на Incidental Space е изцяло сглобена от 3D принтирани елементи.
Сингапурският технологичен университет представи обемна структура с височина 14.5 м., изградена от 3D принтирани части като новата атракция в атриума, на която ще бъдат излагани студентски работи. Двама от професорите на университета Felix Raspall и Carlos Banon решават да изследват възможностите на 3D технологията, като експериментират с нея за създаването на vMesh – огромна и изключително сложна структура. Всяко от 91 свързващи колена са специално и уникално проектирани за определен брой геометрични модула, което им позволява и повече свобода при цялостния дизайн. Дебелината на всяка част кореспондира на количеството товар, който трябва да понесе. От университета споделят, че това е много повече от арт инсталация – по-скоро е демонстрация на умелото конструиране с правилата на физиката, дизайна и адитивното производство. Проектът е в подкрепа на заявената позиция от Сингапур да бъде столицата на 3D принтирането на Далечния Изток.